27.02.2013 г., 12:15  

Напред, Капитане

1.1K 0 5

Напред капитане

 

Изтупай прашния байрак,

на мачтата вържи го гордо,

вдигни моряците на крак,

хвърли ненужното зад борда!

 

Бъди им лидер, Капитане,

а не моряк, в хамака дремещ!

Духът помощник пръв да стане,

Доброто руля да поеме!

 

Сложи Любов за навигатор,

да води Смелост абордажа

и нека  Воля е оратор,

надъхващ теб и екипажа!

 

Монокъл на Инстинкта дай,

че вижда той, дори в тъмата!

Кажи на Вярата докрай

издути да държи платната!

 

Порете бурните води,

назад морякът да не гледа,

а ти решително води

към всяка следваща победа!

 

И ако някак, Капитане,

Страхът се вмъкне и се меси,

веднага някой да го хване

и пòказно да се обеси!

 

Че той е напаст, враг всегдашен -

духа ви боен ще разклати!

Обърнеш ли му гръб - уплашен -

на дъното и теб ще прати!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...