Наричане
Остави ме, незнайнико,
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни
сенки тихо шептят
и догарящи свещи
самотата роят...
Забрави ме, безумецо,
пий ме само със стон!...
Блесва ярка светкавица,
тежък удар от клон -
днес конете препускаха
с наранени души -
нощ преди да се спусне
пламна огънят. Спри!
Запокитила спомени
за небъдни надежди
и оголила истини
незараснали, тежки
аз те срещнах, магьоснико,
в късна доба дойде.
Дъжд валя в мойте спомени
парят мойте нозе,
от пътеки избродени
все към тебе летя -
по земята обходена
не поникна трева,
от сълзите изплакани
още тежко боли,
забрави ме, ориснико,
забрави и прости…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
