3.02.2021 г., 7:19

Наричане за добро

1.9K 1 7

/на моята внучка, която скоро ще стане на пет годинки/

 

Мое малко момиче, мое внуче добро,

скоро ставаш на пет, та подострих перо,

да напиша отново от онези слова,

които покълват във любящи сърца.

Бъди ни едничка, Мила, златна искра,

която запалва фойерверки в нощта,

която пробужда вяра в бъдния ден,

че светът, мила моя, е за теб отреден.

И без да те лъжа, ще има злини,

ще има неправди и много беди,

но запазиш ли, Мила, чиста детска душа

лотос бял ще разлиства вълшебни листа.

И всяко листенце, дар ще бъде от Бог,

що силата  ражда  в живота тъй строг,

да пораснеш умница, но и с волни крила

та без страх да достигаш многоцветна дъга.

Но от всичко най-много ти желая сега,

добротворец да станеш с добротворни дела.

С усмивка да галиш, да подаваш ръка

на всеки, що вижда във теб светлина!

 

02.02.2021

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...