15.01.2018 г., 0:01

Нарисувай любов

431 0 0

Бързо нарисувай любовта.
Дланите пияни да свирукат.
В стряхата на къща без деца,
слепи животинчета да гукат.

Тръгвай по нетъпкани поля,
с куфар от парчета за целуване.
Тези апатични времена,
тихо ни подтикват да робуваме.

Пламъкът издялка небеса.
Твоята пътека очертана е.
Камъкът топи се пред солта.
Бавно разсъбличаме ли блянове?

Леко се отдръпвам – не боли.
Иде край на мъката вековна?
Тежък рай от думите отровни,
плаче до затворени очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...