22.11.2011 г., 0:52

Нарисувай ми овца!

4.6K 5 49

Аз моля, нарисувай ми овца!

Повярвай, само толкова ми трябва!

Усмивките на къдрави деца...

И къс дъга, която да ме радва.

 

Теб моля, нарисувай ми овца!

Но малка, за да мога да я нося

в пустинята - наместо обеца,

когато капка дъжд отново прося.

 

Пак моля, нарисувай ми овца!

Не бой се - и в кутия ще я виждам.

Аз търсих тебе толкова слънца

и кули от сълзи насън иззиждах.

 

Днес моля, нарисувай ми овца,

че утре вече може да е зима.

С годините угасваха сърца,

а аз ги палех с вяра, че те има.

 

Чуй! Моля! Нарисувай ми овца!

(Не съм мираж, не мигай в неведение.)

Аз срещнах много слисани лица.

Но само в твоето...

съзрях спасение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно! Благодаря!
  • ...
    ....
    "Днес моля, нарисувай ми овца,

    че утре вече може да е зима.

    С годините угасваха сърца,

    а аз ги палех с вяра, че те има."
    ...
  • Много хубаво!
  • Благодаря, Рая, поздрави за теб и Ники! ПРЕКРАСНО Е! Много се радвам, че го сподели!
  • Velikata Niki shared Небеса's photo.
    August 9
    Рисувай ми, рисувай ми овца.
    Но не със четка, нека да е с думи.
    И нека има повече слънца.
    И, ако може, малко пеперуди.
    До нея, ако може, искам теб.
    Един такъв вълшебен и обичащ.
    И само, ако може (за кадем),
    една сълза от нея да се стича.
    Рисувай я, понякога, в тъга.
    Почти е задължителна тъгата.
    Но в малки дози, после веднага,
    пъхни я в цветовете на дъгата.
    Това ще бъде Моята овца.
    Една такава пухкава и вечна.
    Ще бъде като смях на две деца.
    Невинна чак до там,
    до безпогрешност.
    Рисувай я, без шапка и палто.
    Но моля те, с душа я нарисувай.
    Едва тогава тя ще е...Живот.
    Ще викне и ще е, ще съществува.
    Едва тогава тя ще е ...Любов.
    А щом ще е любов, ще е красива.
    И малко ще боли, но за добро.
    Тогава аз ще бъда,
    ще съм Жива.


    НМ

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...