На лято ухаеш,
на слънце и вятър,
на птици в безкрая,
на медена пита,
на синьо небе,
на цвете в полята,
от бистър поток
на вода ненапита.
И пак те намирам
във всичко край мене,
когато съм твоя
усещам се жива,
докосвам мечтите
и с теб сме пленени,
от нашата обич -
свободна и дива.
© Евдокия Иванова Всички права запазени