Нашата приказка
С каляска ти при мен не долетя,
не бе с обувки целите от злато.
Не бях аз принц от приказна страна,
а с къси панталони в късно лято.
И никой не разпъна ни пътека,
в живота не понесе ни на гръб.
Един до друг в борба нелека,
сами изкачвахме стъпало, връх.
Ти внучка седма си на Пепеляшка,
аз на въглищарят Петер Мунк* – дете.
Живеем си във книжчица вълшебна,
пришита здраво с обич и небе.
До печката приготвяш мусака,
нареждам аз нацепени дърва.
Поглеждаш ме с онази топлота...
Какво да искам още от света?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
