14.02.2017 г., 19:58

Натюрморт

1K 2 4

Отиват си мъжете ни. След тях

една вълна следите им отмива.

Пръстта на пръст, прахта при прах.

Натюрморт – ябълка, любов.

Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо?

 

Мъжете ни рисуват ясни небеса

със погледи, от тъмно вино мътни.

Мъжете ни са с нас, макар и да не са.

Пейзаж – поле без край.

Въпросът е: защо очите виждат пътник?

 

Мъжете ни не са със силни рамене.

На нас се пада вечната задача

да се събудим без любов. Или пък не!

Графит – луна и слънце.

Въпрос: защо сърцето пак избира здрача?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....