Feb 14, 2017, 7:58 PM

Натюрморт

  Poetry » Other
1K 2 4

Отиват си мъжете ни. След тях

една вълна следите им отмива.

Пръстта на пръст, прахта при прах.

Натюрморт – ябълка, любов.

Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо?

 

Мъжете ни рисуват ясни небеса

със погледи, от тъмно вино мътни.

Мъжете ни са с нас, макар и да не са.

Пейзаж – поле без край.

Въпросът е: защо очите виждат пътник?

 

Мъжете ни не са със силни рамене.

На нас се пада вечната задача

да се събудим без любов. Или пък не!

Графит – луна и слънце.

Въпрос: защо сърцето пак избира здрача?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...