Feb 14, 2017, 7:58 PM

Натюрморт

  Poetry » Other
1K 2 4

Отиват си мъжете ни. След тях

една вълна следите им отмива.

Пръстта на пръст, прахта при прах.

Натюрморт – ябълка, любов.

Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо?

 

Мъжете ни рисуват ясни небеса

със погледи, от тъмно вино мътни.

Мъжете ни са с нас, макар и да не са.

Пейзаж – поле без край.

Въпросът е: защо очите виждат пътник?

 

Мъжете ни не са със силни рамене.

На нас се пада вечната задача

да се събудим без любов. Или пък не!

Графит – луна и слънце.

Въпрос: защо сърцето пак избира здрача?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...