Отиват си мъжете ни. След тях
една вълна следите им отмива.
Пръстта на пръст, прахта при прах.
Натюрморт – ябълка, любов.
Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо?
Мъжете ни рисуват ясни небеса
със погледи, от тъмно вино мътни.
Мъжете ни са с нас, макар и да не са.
Пейзаж – поле без край.
Въпросът е: защо очите виждат пътник?
Мъжете ни не са със силни рамене.
На нас се пада вечната задача ...