Научи ме, съдба!
Отново обвита съм в тъжна мъгла,
сякаш ходя по стъклени ръбове.
Любовта се стопи в горчива сълза,
осиротяла без нашите мигове.
Отново вали тъгата във мен
и прорязва с бръснач черни мисли.
А сега накъде, без мойто сърце,
което пулсира в безсъние?
Искам пак топлина да се влее в кръвта,
за да бъда аз жива отново!
Научи ме, Съдба! Как живее се в свят,
без искрица от твоята обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
