Отново обвита съм в тъжна мъгла,
сякаш ходя по стъклени ръбове.
Любовта се стопи в горчива сълза,
осиротяла без нашите мигове.
Отново вали тъгата във мен
и прорязва с бръснач черни мисли.
А сега накъде, без мойто сърце,
което пулсира в безсъние?
Искам пак топлина да се влее в кръвта,
за да бъда аз жива отново!
Научи ме, Съдба! Как живее се в свят,
без искрица от твоята обич!
© Дочка Г All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
