28.11.2023 г., 10:52 ч.  

Научиш ли, че край не съществува 

  Поезия » Строги форми
285 5 10

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони,

полека-лека се успокоих –
та всеки ден ми е подарък –
въздишка топла, кратък стих,
любов – възвишена награда.

Животът – капчица по кратък път,
ще изтече по слънчевата мигла,
преди на Рая портата да стигна.

И болката е само кратка стигма
от неразгаданата до днес енигма,
в която тъне – заблуден – светът.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краят винаги ни изглежда далечен и все е неочакван, Юри.
  • Иви, обичам "Да срещнеш Джо Блек" - там една старица споделя кратка мъдрост - Тук сме, за да събиламе картини, които да отнесем с нас отвъд. Така че - да съберем колкото се може повече красиви картини.
  • Хубаво си го написала, Валя. С годините, животът ни подготвя за края.
  • Благодаря, Никола, късно ни идва прозрението и все препускаме през него.
  • Понякога си мисля дали само просто не умираме...Физически .За хумус, червеи и черна забрадка.
    Друг път сякаш знам, че нищо не се губи. Че умирайки, не само срещаме любимите си хора...И котки( обожавам ги), но и, ...че се подготвяме за ново връщане в Чистилището. На...Земята...Защото...Чистилището е тук. Тук сме изпратени да правим изборите си...
    Връщаме се, защото сме грешили. Много...Преди.
  • Животът е с начална и крайна дата докато преминем пространствата отвъд. Поздрав за написаното, Валя!
  • Благодаря, Валюше.
  • Прелестен сонет!
  • Така е, Жоре, просто се превръщаме в друг вид енергия. Това е всъщност и законът за запазване на енергията - тя не се губи, а само се трансформира
  • Красива житейска философия.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??