Научиш ли, че край не съществува
НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони,
полека-лека се успокоих –
та всеки ден ми е подарък –
въздишка топла, кратък стих,
любов – възвишена награда.
Животът – капчица по кратък път,
ще изтече по слънчевата мигла,
преди на Рая портата да стигна.
И болката е само кратка стигма
от неразгаданата до днес енигма,
в която тъне – заблуден – светът.
© Валентина Йотова All rights reserved.
