Не можем да се видим в този смисъл.
Не ни побира вече. Омаля...
Прекрачихме го даже като визия,
преиначава ни до същина.
А вие в него вярвате изцяло –
че той ви дава истински крила;
създава ви усещане за трайност
сред толкова изстрадани неща...
Не чувствате подмяната на истина
и сянката сред слънчева мечта,
пробуждат се в надеждите ви мисли,
че в него се постига висота...
Но ние сме навън от този смисъл -
той просто вече страшно омаля...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени