Apr 5, 2012, 5:19 PM

Навън от този смисъл

  Poetry
626 0 2

Не можем да се видим в този смисъл.

Не ни побира вече. Омаля...

Прекрачихме го даже като визия,

преиначава ни до същина.

А вие в него вярвате изцяло  –

че той ви дава истински крила;

създава ви усещане за трайност

сред толкова изстрадани неща...

Не чувствате подмяната на истина

и сянката сред слънчева мечта,

пробуждат се в надеждите ви мисли,

че в него се постига висота...

 

Но ние сме навън от този смисъл -

той просто вече страшно омаля...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...