Наяве
Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен,
трепереща си спомням люлякови нощи,
година сякаш трае всеки зимен ден,
щурче в огнището ме пита: "— Колко още?"
Щурченце мое, летен порив закопнял,
поспи сега, насън тревата е все съща...
Април ще те събуди с птичия хорал
и мен и теб с надежда слънце ще прегръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
