След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа
и всички предразсъдъци строши.
Луната се престори, че е сляпа,
загърна в тайна нашите души.
На дъното на тъжната ми същност
невинността ми плаха не горчи.
След всяка глътка обич се завръщам
да търся пристан в твоите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация