16.02.2023 г., 13:36 ч.  

Наздравица от влюбени мечти 

  Поезия » Любовна
1265 9 22
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа
и всички предразсъдъци строши.
Луната се престори, че е сляпа,
загърна в тайна нашите души.
На дъното на тъжната ми същност
невинността ми плаха не горчи.
След всяка глътка обич се завръщам
да търся пристан в твоите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??