Наздравица от влюбени мечти
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа
и всички предразсъдъци строши.
Луната се престори, че е сляпа,
загърна в тайна нашите души.
На дъното на тъжната ми същност
невинността ми плаха не горчи.
След всяка глътка обич се завръщам
да търся пристан в твоите очи.
Наздравица надеждите ми вдигат –
вали заря от влюбени мечти.
Крилата ми така далече стигат...
Докосвам те и пак ми се лети.
Бутилката от чувства пресушили,
допиваме последните звезди.
И знам, че в твоя поглед съм открила
сърцето си, изгубено преди.
© Мария Панайотова All rights reserved.
