Не чувам мислите
Не чувам мислите - пленени са!
Невидим враг ги окова...
Не чувствам сетивата си -
страх, болка, отчаяние...
бушуват в душата...
Защо светът така се промени
и титаничен удар - разруши
го до основи...! Нима...
мракът победи - нима
на колене ни той постави!
Невидим враг - малък и коварен
издигна невидими ледени стени,
ръцете ми са наранени...
а страхът превзел е моето сърце!
За себе си не се страхувам -
бях търпелива и добра,
изтъкана е от слънце
моята божествена искра...
Отдавна времето е буря,
отваря рани и кърви,
а болката е силна -
страхувам се за този свят...
Какво се случи с нас -
не зная...окови тежки
впиват се в нас...
Не чувам мислите си -
пленени са...
усмивката я скрих
под фалшиво име -
наречено пандемия...
И само погледът
ми лъчезарен...
попива вечност
под звездния разкош!
Сега съм силна...
кръвта във вените кипи
и "изумрудени скрижали"
разкъсват скритата
ми същност... разкъсват я
на звездни атоми....
И толкова много - звездни
семенца разпръснах
по - света...!
И нека тежките вериги
се разкъсат и да блесне
отново светлината...
И нека заедно от пепелта
на стария рухнал свят...
да изградим живот достоен,
където истината за звездната
ни същност - ще пребъде
и ще сътворим отново
нов изгряващ свят...!
13.03.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
