Не давам сърцето си леко.
То е моя същност,
семето от чувства, скрило
тайнство на гордост и дивност.
То ми показва ветровете,
правата крива на дните,
чува въздишка на цвете
и му става утешител.
Не давам сърцето си леко.
Даже почти не го давам.
Не е захар назаем,
нито е слаба държава.
Не е и мазе приземно
за стари вещи и духове.
Имам сърце извънземно.
Останалото са слухове.
Казват, че съм скандална.
Такава се чувствувам прекрасно,
защото сърцето ми е сакрално,
защото сърцето е ясно.
Не го давам леко,
но може да ми го вземе
внезапно на кръстопът
полудял от любов мавър,
издоил за мене
звездите на Млечния път
и скъсал опашката на Кентавъра.
© Диана Кънева Всички права запазени