7.05.2024 г., 21:00

Не е достатъчно

449 1 1

Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива, 
по края на опънатите нерви 
окапваше в покоя ми - мастилото... 
Очите ни се взираха в надеждата. 
Прегръщахме до синьо самотата си. 
Ний влюбвахме се в жадните копнежи,
досущ както две девствени тела...
Пред прага на логичната апатия
почти си забранихме да обичаме.
Не можеше любов да ни изпрати
и Господ, щом решим да я отричаме...
Но някъде в дълбокото на вярата  
сме пазили човешката си нежност, 
която просълзи дори и Дявола, 
от мъката в душите ни отглеждан... 
И в миг се проясниха небесата. 
Зъбѝте на живота се оголиха, 
усмихнали очаквано съдбата, 
която за блаженство вечно молихме... 
А щастието винаги ще бърза. 
Оглеждам се понякога във тъжното, 
и въпреки че страшно ми омръзна, 
напомня ми мастиления дъжд... 
Прилича ми на свикнала носталгия, 
в която страховете ми надничат. 
Понякога си мисля колко малко е, 
че мога доживот да те обичам... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
07.05.2024


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А щастието винаги ще бърза. "
    Когато ние тичаме срещу му
    във битка за фалшивото и лъскаво
    се разминаваме като луна и утро...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...