23.01.2019 г., 14:27  

Не е същият този сняг

624 4 3


Не е същият този сняг,
дето се кани да ни пропусне.
Плъзнала е такава мъгла,
че да не видиш носа си.

 

Ето, вече дошъл е и грип.
Чай и ром съчетават се лесно.
Слагам маска. Не дишам встрани.
Операции – само по спешност.

 

Смешен вирус – мисли, че аз
ще му бъда и дом, и утеха...
Боледувам от други неща,
отпечатък отдавна ми взеха.

 

Не е странно, че в тази мъгла
и животът е призрак капризен,
той, духът ми, пътува си здрав
и където е тръгнал, ще стигне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Плъзнала е такава мъгла,
    че да не видиш носа си". Добре казано!
  • Типично зимен ежегоден пъзел.
    И само имената се менят.
    Коняк и чесън ваксинират бързо
    и тъжни мисли настрани държат
  • Да разчитаме на духа си, че ако и на него посегнат, не ми се мисли. Но и това рано или късно ще се случи в рубриката: "Ловци на духове". Интересен стих поднасяш, Райна. Дълбоко замислящ!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...