18.01.2008 г., 19:54

Не искам молитвите ти

735 0 2

Не искам молитвите ти

 

Животът е прост, животът е сладък.

Перспектива да паднеш на колене...

Ще убия това чувство,

до най-малката фибра в себе си.

Щастие или нещастие,

слава или презрение.

Помисли отново, преди да решиш.

Защото мен не ме е грижа.

Не искам молитвите ти,

не копнея за капка симпатия,

не желая твоят Бог да ме защити.

Защо ми е притрябвал сини небеса,

когато душата ми е черен план,

роден в недрата на огнения ад.

Какво ме засяга коя книга цитираш.

Думите ти са като отрова във вените ми,

но духът ми е прекалено силен да падне.

Не горя и не кървя, аз съм сила.

Не разбираш ли - религията ти е извинение.

Нуждаеш се от спасител, но такъв няма.

Не се нуждая от сладки молитви,

не се нуждая от ръка да ми помогне.

Стоя сама, сред червените пламъци на ада

и знаеш ли какво – тук ми харесва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...