Облечена в поробено мълчание
следвам старите следи
и откупвам с усмивка отчаяние,
загубено по пътя отпреди...
Дървета от спомени подминавам
и настъпвам листа от лъжи.
Нито теб, нито себе си познавам...
Не ме поздравявай, мълчи...
Излязох от осветената пътека
към бездни от неизживени сълзи.
Всички завеси се снеха...
Не ме поздравявай, мълчи... ...