Sep 20, 2008, 11:07 PM

Не ме поздравявай, мълчи...

  Poetry
1.1K 0 5

Облечена в поробено мълчание
следвам старите следи
и откупвам с усмивка отчаяние,
загубено по пътя отпреди...

 

Дървета от спомени подминавам
и настъпвам листа от лъжи.
Нито теб, нито себе си познавам...
Не ме поздравявай, мълчи...

 

 

Излязох от осветената пътека
към бездни от неизживени сълзи.
Всички завеси се снеха...
Не ме поздравявай, мълчи...

 

 

Следвам срутени от немилост очи
и търся нещо сред пороя от хора.
Не ме разпознавай както преди...
Не за поздрав, а за сбогом те моля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...