Цял живот лудостта ме прикрива,
че всъщност съм малка принцеса.
Зад куп въздишки съм скрила
своите тайни... отнесени.
Не ме съжалявайте – вярвам си.
За миг се превърнах в дете.
Старата дрипа вече е мантия.
Кашонът опърпан – дворец.
Корона си имам от фолио.
Стражът верен – малко кутре.
Така си живея - в охолие
с придворните мишки до мен.
Не ме съжалявайте – вярвам си.
Напук на вас сега съм принцеса.
Вас ви е яд, че не знаете
тази вечер къде е дворецът...
© Ина Всички права запазени
поздрав, принцесо!