Aug 29, 2009, 9:50 PM

Не ме съжалявайте – вярвам си

  Poetry » Other
1.6K 0 18

Цял живот лудостта ме прикрива,

че всъщност съм малка принцеса.

Зад куп въздишки съм скрила

своите тайни... отнесени.

 

Не ме съжалявайте – вярвам си.

За миг се превърнах в дете.

Старата дрипа вече е мантия.

Кашонът опърпан – дворец.

 

Корона си имам от фолио.

Стражът верен – малко кутре.

Така си живея - в охолие

с придворните мишки до мен.

 

 

Не ме съжалявайте – вярвам си.

Напук на вас сега съм принцеса.

Вас ви е яд, че не знаете

тази вечер къде е дворецът...

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...