6.08.2019 г., 1:18 ч.

Не ме търсете! 

  Поезия » За деца, Друга
1914 11 27

Недейте моля! Не, не ме търсете
по дървената стълба към тавана!
Там сламена рогозка е застлана
и дават телефоните заето.

 

И не, че ми е меко или топло,
но скърцащата бяла капандура
ми пее в ре минор при всяка буря
и свят разкрива чуден - с две тополи...

 

Те в слънчев ореол (виж, сякаш ангел),
ме будят сутрин с плачещите клони,
а нежният им пух по мен се рони
и тихичко превързва всяка рана.

 

Пак погледът ми хуква към небето 
да гони малък, пъргав буревестник.
В гърдите ми напира птича песен
и весело прелитам над полето.

 

Не ме търсете! Не, недейте, моля!
Не искам да се връщам във леглото!
И не, че ми е топло, но защото
тук само мога да летя на воля.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??