Не ме търсете!
Недейте моля! Не, не ме търсете
по дървената стълба към тавана!
Там сламена рогозка е застлана
и дават телефоните заето.
И не, че ми е меко или топло,
но скърцащата бяла капандура
ми пее в ре минор при всяка буря
и свят разкрива чуден - с две тополи...
Те в слънчев ореол (виж, сякаш ангел),
ме будят сутрин с плачещите клони,
а нежният им пух по мен се рони
и тихичко превързва всяка рана.
Пак погледът ми хуква към небето
да гони малък, пъргав буревестник.
В гърдите ми напира птича песен
и весело прелитам над полето.
Не ме търсете! Не, недейте, моля!
Не искам да се връщам във леглото!
И не, че ми е топло, но защото
тук само мога да летя на воля.
© Миглена Миткова All rights reserved.
The work is a contestant:
