Не ме залъгвай, море
Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти,
сред блясъка на изгреви бравурни.
Над моята душа нека да властваш,
ще слея се с водите ти лазурни.
Там няма да усещам студ и болка
и всеки залез ще ми е завивка.
Кажи ми колко ще пътувам, колко –
недей да ме залъгваш със усмивка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
!!!
