Не ме завръщай
Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо,
за да отгледам някаква искрица.
Не ме търси, нощта ни свърши,
почти без звук и без да диша.
Недей си спомня, трий ме бързо -
не се завръща залез и Зорница.
Боли греховно и до късно.
Нощта пристига – някаква грозница.
Недей се спира. Живите на път са,
дори да са пустосани от Бога.
Не ме мисли, магията ни свърши.
Да гоня времето? Не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
