Не ме завръщай
Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо,
за да отгледам някаква искрица.
Не ме търси, нощта ни свърши,
почти без звук и без да диша.
Недей си спомня, трий ме бързо -
не се завръща залез и Зорница.
Боли греховно и до късно.
Нощта пристига – някаква грозница.
Недей се спира. Живите на път са,
дори да са пустосани от Бога.
Не ме мисли, магията ни свърши.
Да гоня времето? Не мога.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
