Не мисля
Не мисля мен че ме обичат
и малко затуй ме четат.
Не малко хора ме отричат
и просто искат да ме спрат!
Дали съм аз овцата черна,
завистниците ще решат,
при всяка думичка невярна
те тръгват да ме клеветят!
А щом от тях си по-различен,
не си във блатото със тях,
те почват начина ти да отричат
и не от друго, а от страх!
Щом влезнеш в Глутницата, ти си тачен!
Вълците свойте не ядат!
Срещу различните те скачат
и истински на тях ръмжат.
На никого аз пей не давам!
Но и интриги не плета!
На свойте принципи оставам
и търся Истините на света!
А онзи, който е нищожен,
е по-надъхан и със хъс,
ще те удави с плюнки, Боже,
ще те разпъва и на кръст!
С такива хора не се боря,
а гледам лунния парад!
Романтиката все е моя
и няма начин да ме спрат!
15.12.2013 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
