19.12.2013 г., 21:09

Не мога

638 0 8

Аз не мога да рисувам.

И да пея не умея.

Стига ми да съществувам

в думи две или в идея.

 

Камък със длето не вая.

Не кроя и не бродирам.

Много мисля и се кая,

думи-перли все събирам.

 

Не танцувам най-ефирно.

Глината не меся с длани.

Неуморно и немирно

гоня думи разпиляни.

 

Черги не тъка красиви.

Не заплитам нищо с прежда.

Думите за мен са живи,

с много грижа  ги подреждам.

 

И ги пазя и обичам.

Чистотата ме пленява.

Думите деца наричам,

с много обич ви ги  давам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...