Не можеш да я уловиш
Н Е М О Ж Е Ш Д А Я У Л О В И Ш
Без цвят, без мирис, без форма,
често безвкусна, без норма,
във всяко кътче навлиза,
не търси повод, ни виза.
Бързо съгражда за тебе
кули да стигнеш до небе.
От там звездите ти сваля
без да спестява похвала.
Нежно те буди във зори.
Сутрин с росица те роси.
Тя няма свои другари –
ту нежно гали, ту пари.
Не можеш да я уловиш.
Не можеш да я докоснеш.
Често беда ти създава –
и огън праща тогава!
Зад зъби скрий я веднага,
че на мира ти посяга!
( атамуд )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
