Не можеш да я уловиш
Н Е М О Ж Е Ш Д А Я У Л О В И Ш
Без цвят, без мирис, без форма,
често безвкусна, без норма,
във всяко кътче навлиза,
не търси повод, ни виза.
Бързо съгражда за тебе
кули да стигнеш до небе.
От там звездите ти сваля
без да спестява похвала.
Нежно те буди във зори.
Сутрин с росица те роси.
Тя няма свои другари –
ту нежно гали, ту пари.
Не можеш да я уловиш.
Не можеш да я докоснеш.
Често беда ти създава –
и огън праща тогава!
Зад зъби скрий я веднага,
че на мира ти посяга!
( атамуд )
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добра анаграма, Стойна! Леко ме озори и дори се почувствах като Алън Тюринг, но по-бързо от него се досетих и дешифрирах твоята Енигма. Макар че първоначално си помислих да е нещо на деванагари. А то излезе - думата!!!
Та да си дойдем на думата - оригинално написана творба. Вчера прочетох произведение в този сайт, поставящо думите дори над небето на птиците. И за поета това наистина трябва да е така.
Поздравявам те за това чудесно хрумване, кръгово опасващо целия ти текст, който заслужава висока оценка! -
Благата дума - железни порти
отваря кротко и те не скърцат.
Ако е остра -сърце пробожда
ако е подла скарва другари...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Съжалявам, че нямаше време творбата ми да се прочете от други, тъй като беше публикувана в 22часа и 29 минути и сутринта вече беше свалена.
На вас желая ведър и ползотворен ден!