Не можеш самотата да излъжеш
Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче,
или любовно гукане на гълъб...
И стъпки на деца, които тичат,
пространството на стаята изпълват...
И звук на саксофон добавям също,
а той във тежък, страстен блус извива
и тъмнината със любов насища,
а после с часове не си отива...
Защо картини вкарвам в тъмнината?
Ужасно е самотен ако бъдеш!...
Тогава те убива самотата!
А нея няма как да я излъжеш!...
© Роберт All rights reserved.
