Не на мене, жено, тия!
Купих на жената къща
с двор голям за рахатлък.
Първа се нанесе тъщата.
Що ли? Що'т съм будаллък!
Гъсто мляко от комшията
бе подквасила. С каймак.
И затънах чак до шията
в нейните мечти. - Юнак
ще ми станеш тука, сине! -
рече с мазния си глас.
Дъщеря и се размина
с робски труд, но не и аз.
И започна одисеята -
с крави, патки и овце.
- Асфалтирай тук алеята!
Двора си да изореш!
Тъй командваше ме тъщата -
плановик със план готов.
Шикалкавях, но... без връщане -
бях се женил по любов.
Две реколти от земицата
смъквах, ходех на пазар...
Хлътнаха корем, очища
кат' на селски говедар.
Ставах в четири без десет
стоката да наглася.
Мислех си, че ще обеся
най-накрая таз' жена.
Пощуря от натрапчивост
скрития във мене глас.
С много срам, но с доверчивост
психолог потърсих аз.
Хапове изписа доста
и сеанси с куп пари.
Не престана дни и нощи
в мене ярост да гори.
Братовчед един ме светна
къщата да препродам.
На стълба обява лепнах
и, прибрал се в нас едвам,
хванах двама мераклии,
дето искат къща с двор.
Не на мене, жено, тия!
Свърши селския ми зор!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
