24.07.2025 г., 0:10

Не пипайте поетите!

370 5 6

На Н. Й. В. - Бакьо

 

Не пипайте поетите!

Оставете ги на Времето. 

Че те са като боговете,

неподвластни са на хората. 

 

Не пипайте поетите!

Те летят със ветровете, 

приятели са със звездите.

За тях са горещи ледовете,

и студени като лед пустините.

 

Не се целете във поетите!

Живеят те по върховете,

а погледа им броди из Вселената.

Тя е тяхната арена,

на която песни пеят за душите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Мария! Прекрасно се е получило!
  • Отказах се да го пущам там, затова ще ти го напиша тук.

    ПОЕТЪТ Е НА ВРЕМЕТО СЪЛЗАТА

    "Не пипайте поетите!". Защото,
    дори да им ивадите окото,
    те по-далеч ще виждат пак от вас.

    Загубили с живота всеки бас
    ще бъдете, а дните ви проклети,
    на мушка, ако тъжните поети

    държите с остър и хаплив език.
    Незнайният поет е по-велик
    от войнстващите, бесни генерали,

    защото те дори не са разбрали –
    поетът е на времето сълзата,
    невидима, но искрено пролята.

    Благодаря за музикалния поздрав!🥰
  • Здравейте приятели и колеги! Я да ви поздравя с една хубава песен, че в тая жега...


    https://youtu.be/JDCUHOW0QZs?si=PpZXjN7RO5HVhIKn
  • Петицата ти я слагам, заради темата. Ще се опитам да доазвия твоето виждане и, ако се получи, ще го пусна тук като вдъхновено стихотворение, Живко.🥰
  • Така е, Живко! Те летят по върховете...Времето ще си каже думата за тях! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...