2.04.2021 г., 22:02

Не по мярка

735 8 13

Имам маски десетки на склад в гардероба -

на жени, на принцеси, на Спасителя даже,

на робиня приведена ниско до пода,

на мръсница заложила всичко на зарове.

 

И макар да седя в своя призрачна къща,

дето никой не идва дори за разплата,

само бирникът мрънка, че имал да връща -

взел погрешка със данъка даже душата.

 

Няма лошо, аз давам, намирам за всички -

във ковчежето дълго чеиза събирах.

Най-обичам, когато съм с маска на Господ,

не защото сте лоши, а защото ви има.

 

И високо от облака чеша брадата -

тъй сърби ме, когато не ми е по мярка...

Май ще тръгна във някоя друга посока,

само бирникът нека да върне душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най - хубавото блаженство е да бъдеш себе си! Много хубаво!
  • Не бъди друга! Раздавай, който трябва, отчита го!
  • Никому не е по мярка да се прави на Господ! Да бъдеш човек е много по-приятно.
  • Младен, благодаря ти! Макар, че стоически се опитвам да напиша нещо пърхащо от любов... Явно не му е сега времето.
  • Поезията ти, Геновева, се отличава с оригиналност и духовна задълбоченост, и не може да не направи впечатление. В нея няма лигави любовни сантименти, които за жалост напоследък преобладават у много авторки. Поздравление!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...