3.06.2015 г., 20:27

Не помниш ли

633 0 8

                                              Н Е   П О М Н И Ш   Л И

 

 

                                              Погледнах те. През две лъчи

                                              просторът с радост заваля!

                                              В сърцето влезна и приля

                                              живец от твоите очи.

                                              Докосна ме и аз видях –

                                              пред мене  цвете да цъфти

                                              да ме обвива и шепти...

                                              Изтръпнах! – Сякаш те познах?

                                              Загледа ме и приближи:

                                              „Къде, кога съм те видял

                                              или пък само припознал

                                              в теб морско сините очи?

                                              Ти помниш ли оназ река

                                              и две пораснали деца –

                                              лицата им пък две слънца –

                                              да тичат лудо по брега?

                                              И онзи чуден волен смях!

                                              Но само миг – фатален миг!

                                              И ето, че дочу се вик!

                                               - Не помниш ли? До тебе бях.

                                             За миг политна и вълна

                                             те грабна в буйната река.

                                             Към теб се спуснах  ей така

                                             и   после...падна тъмнина...”

                                             Отново гледам и мълча.

                                              Не помня нищо от това.

                                              Сега какви са тез слова?-

                                              „Хвани ти моята ръка!”

                                              И някой грабна ме в ръце.

                                             Лежа на сухата земя...

                                             До мене друг! Не съм сама.

                                             ... познавам го това лице!

                                             И радостно извиках с глас,

                                             а снопче слънчеви лъчи

                                             отвори моите очи!

                                             За миг разбрах коя съм аз.

                                            

                                              30.05.15 год.

 

                                           

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вълнуващо.Бързи развития на събитията има динамика в него. Браво.
  • Благодаря ти, Людмиле!Много рано ме оставиха в страницата ми. Най-вероятно е нямало място. Радвам се, че си проявил интерес да влезнеш в страницата ми. Просто творбата ми остана почти не прочетена,
    а нали затова ги публикуваме. Твоето мнение е много важно за мен!
    Желая ти приятна вечер и ведро настроение!
  • Хубаво, затрогващо и със завидна динамика стихотворение.
    Поздравявам те, Стойне!
  • Руми, Никола, Радка, Весела - Много ви благодаря приятели, че и този път не ме забравихте и написахте позитивни коментари!
    Поздравявам всички и ви желая ведро настроение!
  • Усетих и аз силните, родени в миналото, твои чувства. Спомените са поглед назад във времето и ни напомнят, че сме живяли, но те ни водят също и по стъпките на бъдещето. Много живи картини, все едно е било вчера. Поздравления !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...