stoyna (Стойна Димова)
304 3449
3.06.2015 г., 20:27 ч.

Не помниш ли 

  Поезия » Любовна
428 0 8

                                              Н Е   П О М Н И Ш   Л И

 

 

                                              Погледнах те. През две лъчи

                                              просторът с радост заваля!

                                              В сърцето влезна и приля

                                              живец от твоите очи.

                                              Докосна ме и аз видях –

                                              пред мене  цвете да цъфти

                                              да ме обвива и шепти...

                                              Изтръпнах! – Сякаш те познах?

                                              Загледа ме и приближи:

                                              „Къде, кога съм те видял

                                              или пък само припознал

                                              в теб морско сините очи?

                                              Ти помниш ли оназ река

                                              и две пораснали деца –

                                              лицата им пък две слънца –

                                              да тичат лудо по брега?

                                              И онзи чуден волен смях!

                                              Но само миг – фатален миг!

                                              И ето, че дочу се вик!

                                               - Не помниш ли? До тебе бях.

                                             За миг политна и вълна

                                             те грабна в буйната река.

                                             Към теб се спуснах  ей така

                                             и   после...падна тъмнина...”

                                             Отново гледам и мълча.

                                              Не помня нищо от това.

                                              Сега какви са тез слова?-

                                              „Хвани ти моята ръка!”

                                              И някой грабна ме в ръце.

                                             Лежа на сухата земя...

                                             До мене друг! Не съм сама.

                                             ... познавам го това лице!

                                             И радостно извиках с глас,

                                             а снопче слънчеви лъчи

                                             отвори моите очи!

                                             За миг разбрах коя съм аз.

                                            

                                              30.05.15 год.

 

                                           

 

 

 

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много вълнуващо.Бързи развития на събитията има динамика в него. Браво.
  • Благодаря ти, Людмиле!Много рано ме оставиха в страницата ми. Най-вероятно е нямало място. Радвам се, че си проявил интерес да влезнеш в страницата ми. Просто творбата ми остана почти не прочетена,
    а нали затова ги публикуваме. Твоето мнение е много важно за мен!
    Желая ти приятна вечер и ведро настроение!
  • Хубаво, затрогващо и със завидна динамика стихотворение.
    Поздравявам те, Стойне!
  • Руми, Никола, Радка, Весела - Много ви благодаря приятели, че и този път не ме забравихте и написахте позитивни коментари!
    Поздравявам всички и ви желая ведро настроение!
  • Усетих и аз силните, родени в миналото, твои чувства. Спомените са поглед назад във времето и ни напомнят, че сме живяли, но те ни водят също и по стъпките на бъдещето. Много живи картини, все едно е било вчера. Поздравления !
  • „...а снопче слънчеви лъчи
    отвори моите очи!
    За миг разбрах коя съм аз.”
    Представих си докосването на лъчите и го усетих като пробуждане и осъзнаване! Хареса ми много твоят стих Стойне!
    Поздравления!
  • Поздравявам те за поредното вълнуващо и добре поднесено стихо, Стойна! Радвам се да те чета и да оценявам добрите ти творби!
    И сега ще го направя!поздрави от мен и хубав юнски ден!
  • Стойне, прочетох произведението ти няколко пъти, хареса ми, хем е стихотворение, хем пък е разказ за време, в което са били изживяни мигове, които лирическата героиня осъзнава с радост. Тук долових твоят възтор от тази съдбоносна среща, която ще остави трайни следи. Да усещаш нечия ръка, да знаеш, че не си сам, това е прекрасно чувство... Поздравявам те!
Предложения
: ??:??