(Не)празнично
Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали
наивно носим в шепа.
И съдници сме станали
без ничия подкрепа.
По пътя на мечтите си
жестоко обосяхме.
Тревогата в очите си
във сънища посяхме.
Оплетени в хомота
на пресекулки дишаме.
Това ли е живота?
"Народе????" Левски пишеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
