Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали
наивно носим в шепа.
И съдници сме станали
без ничия подкрепа.
По пътя на мечтите си
жестоко обосяхме.
Тревогата в очите си
във сънища посяхме.
Оплетени в хомота
на пресекулки дишаме.
Това ли е живота?
"Народе????" Левски пишеше.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
