30.09.2011 г., 10:26

Не се ли питаш до кога?

1.2K 1 2

В живота скапан и студен

е скучно, гадно и гъмжи

с народ нахален, раздразнен,

изпълнен с алчност и лъжи.

Виж истината в очите,

с вкус на кал,

на хората бедите

и ми кажи, че нямаш жал.

Не се ли питаш до кога,

за да си нещо в обществото,

трябва всичко да е под крака

на нечие човешко мото.

Не комунист, не демократ -

какъвто ще да си,

не струваш и един карат,

щом няма в твоя джоб пари.

Големият въпрос е тук:

парите ли те управляват,

или, живеейки напук,

все някак преживяваш.

Сега е време, братко,

от робството се отърви,

аз ще ти кажа кратко,

че ти си ценен в Божиите очи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jana Light Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....