Sep 30, 2011, 10:26 AM

Не се ли питаш до кога?

  Poetry » Civic
1.2K 1 2

В живота скапан и студен

е скучно, гадно и гъмжи

с народ нахален, раздразнен,

изпълнен с алчност и лъжи.

Виж истината в очите,

с вкус на кал,

на хората бедите

и ми кажи, че нямаш жал.

Не се ли питаш до кога,

за да си нещо в обществото,

трябва всичко да е под крака

на нечие човешко мото.

Не комунист, не демократ -

какъвто ще да си,

не струваш и един карат,

щом няма в твоя джоб пари.

Големият въпрос е тук:

парите ли те управляват,

или, живеейки напук,

все някак преживяваш.

Сега е време, братко,

от робството се отърви,

аз ще ти кажа кратко,

че ти си ценен в Божиите очи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jana Light All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...