9.07.2008 г., 16:11

Не си мираж

1.2K 0 30
Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria






Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.


Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.


А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати 
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.


От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...