9.07.2008 г., 16:11 ч.

Не си мираж 

  Поезия » Друга
956 0 30
Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria






Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.


Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.


А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати 
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.


От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??