9.07.2008 г., 16:11

Не си мираж

1.2K 0 30
Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria






Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.


Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.


А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати 
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.


От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...