9.07.2008 г., 16:11

Не си мираж

1.2K 0 30
Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria






Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.


Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.


А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати 
и чакал си ме там - като оазис.
Поливал си сълзите ми пресъхнали.


От сто страни събраха се очите ми.
И после завалях дъждовно в теб.
Завършиха в сърцето ти следите ми.
Преляхме... от оазис във море.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...