9.10.2008 г., 17:46

Не сме от значение

866 0 1
         Не сме от значение


Излязох на външната тераса,
и погледнах към небесата.
Не знаех
    и не можех да разбера
дали лятото си замина,
 или си отива студената зима?
Толкова пъти кръгът се завъртя,
че е без значение накъде вървя. 
Вече ми е ясно,
вече всичко е прекрасно.
Ако аз си замина,
 няма заради мен да дойде  зима.
Ако... аз остана
няма слънцето заради мен да стопли тавана.
  Аз съм толкова
                        малка.
 Ти си толкова
                    малък.
Светът, с нас и без нас, погледнат отгоре,
изглежда все толкова... жалък.

И какво ако на мен ми е тъжно?
И какво ако на теб ти тежи?
И какво ако не са се сбъднали нечии мечти?

Нищо! Времето... Светът....
те, с нас и без нас, няма да спрат,
няма да спрат да се въртят. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иянира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...