Не сме от значение
Излязох на външната тераса,
и погледнах към небесата.
Не знаех
и не можех да разбера
дали лятото си замина,
или си отива студената зима?
Толкова пъти кръгът се завъртя,
че е без значение накъде вървя.
Вече ми е ясно,
вече всичко е прекрасно.
Ако аз си замина,
няма заради мен да дойде зима.
Ако... аз остана
няма слънцето заради мен да стопли тавана.
Аз съм толкова
малка.
Ти си толкова
малък.
Светът, с нас и без нас, погледнат отгоре,
изглежда все толкова... жалък.
И какво ако на мен ми е тъжно?
И какво ако на теб ти тежи?
И какво ако не са се сбъднали нечии мечти?
Нищо! Времето... Светът....
те, с нас и без нас, няма да спрат,
няма да спрат да се въртят.
© Иянира All rights reserved.
