18.07.2009 г., 21:42

... не съдя за вина

726 1 11

От рибите се учих да говоря...

Понякога, но много тихо.

Когато ме заливаха водите…

 

Заради хората се учих да летя

За да ги виждам отвисоко.

Но не да съдя за вина...

 

От птиците научих се да ходя.

Краката ме боляха.

… сякаш корени.

 

Заради вятъра научих се да тичам.

За да го стигна.

Не съм онуй ти вятърничаво момиче.

 

А от морето си откраднах обич.

Много обич...

Безбрежно, за да мога да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...