18.07.2009 г., 21:42

... не съдя за вина

721 1 11

От рибите се учих да говоря...

Понякога, но много тихо.

Когато ме заливаха водите…

 

Заради хората се учих да летя

За да ги виждам отвисоко.

Но не да съдя за вина...

 

От птиците научих се да ходя.

Краката ме боляха.

… сякаш корени.

 

Заради вятъра научих се да тичам.

За да го стигна.

Не съм онуй ти вятърничаво момиче.

 

А от морето си откраднах обич.

Много обич...

Безбрежно, за да мога да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...