От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко.
Но не да съдя за вина...
От птиците научих се да ходя.
Краката ме боляха.
… сякаш корени.
Заради вятъра научих се да тичам.
За да го стигна.
Не съм онуй ти вятърничаво момиче.
А от морето си откраднах обич.
Много обич...
Безбрежно, за да мога да обичам.
© Нели All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
