Не съжалявам
С пресъхнала уста, без дъх оставам
от надпревара с времето - разгонено.
То - омерзение, страх, болка ми вменява,
аз искам - победителка да се покланям.
Щастлива, че само себе си разголвам,
че няма ден без опити за съвършенство
и уча се дори - да литвам волно,
а мислите убийствени - убивам челно.
И радостно - че пак не се поддадох,
че невъзможното - в реалност сторих,
че дрехата любима - все приглаждах...
На някого съм нелюбима? "Сорри"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
